Старобългарски речник
прмꙑшл҄ень 
прмꙑшл҄ень -ꙗ ср 1. Измислица, хитрост, лукавство  тъмамі прмꙑшл҄ен. ласкааше ѧ С 87.7 2. Средство, начин съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть С 88.29—30 Изч С Гр ἐπίνοια μηχανή прмꙑшл҄ен Нвб Срв примишъл ’съмнение’ диал ДА