Старобългарски речник
прмꙑслт 
прмꙑслт -прмꙑшлѭ -прмꙑслш св 1. Измисля, намеря средство; изнамеря на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ. страшънꙑ  ѹкорꙇꙁнꙑ. прмꙑшлъше съсѫдъ К 11а 9—10 дрѹго ꙿто прмꙑслшꙙ С 35.21 раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшл҄ен бꙑваахѫ С 85. 13—14 нъ  ште бо  то прмꙑшл҄ено бꙑстъ С 92.23 Премисля, обмисля дълго. вьсѣьскꙑ прмꙑслвъше не могохомъ хъ ѹвѣштат. отъврѣшт сꙙ ха свого С 59.8 2. Прокълна гда бо ѹꙁьртъ богатааго ѹбогꙑ ... ѹстрѣл҄енъ бꙑстъ пеальѭ. окаꙗлъ себе. тъмам прмꙑсллъ С 492.30 Изч К С Гр ἐπινοέω ἐπίνοιαν ποιέω ἐπιτηδεύω ἐπαράομαι Нвб примисля диал ВА ДА