Старобългарски речник

прмк҄р

прмк҄р -ꙗ м Висш църковен сановник, примикюр прмк҄рї нѣкꙑ менемꙿ серг҄ С 552.19 бо въ днъ дь(нь) прмк҄р на вдѣнь ꙁждемааго дѣла. (пршьдъ) С 553.10 вь сего мѣсто старца прмк҄р поставьнꙑ. прходтъ С 555.1 то бо бѣаше мꙙ бꙑвъшѹѹмѹ прмкрю въ старца мѣсто С 555.12 Изч С прмк҄рї Нвб примикюр остар ОА РРОДД