Старобългарски речник
прметат сѧ 
прметат сѧ -прметаѭ сѧ -прметаш сѧ несв Връхлитам, хвърлям се, нахвърлям се аще л ес посъланъ цѣмь.  прмѧталъ (погр. вм. прметалъ или прмѣталъ, Нахтигал, с. 134, бел. под линия, също Фърчек, с. 766, бел. 23 под линия) сѧ вьнеꙁаапѫ СЕ 54b 2—3 Изч СЕ Гр προσπελάζω Нвб примета се остар ВА