Старобългарски речник
прлюблꙗт
прлюблꙗт
-прлюблꙗѭ
-прлюблꙗш
несв
Привличам към себе си, обичам
въшъдъ ѹбо въ антохскꙑ градъ. доброьстънꙑѧ гонꙗаше. а же ѧ гонꙗаше то тꙑѧ прлюбьꙗше кръмьꙗше
С
214.17
Изч
С
Гр
δεξιόω
прлюбьꙗт
Нвб
прилюбя, прилюбя си
ВА
НТ
