Старобългарски речник
прльпат 
прльпат -прльплѭ -прльпл҄еш св Прилепя, плътно допра, залепя към нещо прільплї ѩꙁкъ мої грътан моемь СП 136.6 Изч СП Гр κολλάομαι прільпат Вж. при прльпнѫт Нвб