Старобългарски речник
прлѹа 
прлѹа -ꙗ м Звание, ранг анупатъ рее. глагол отъаане мꙙ сво пръво.  прлѹа С 100.5—6 прлѹаꙗ же не мамъ нъ раб гн смъ С 100.8 по прлѹаю κατὰ συντυχίαν Случайно, по стечение на обстоятелствата по прлѹаю дна отъ н҄хъ шьдш. блꙁъ вьс вьлѣꙁе въ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт С 217.29 Изч С Гр τύχη Нвб Срв [с]лучай, [пос]лучай