Старобългарски речник
прложт 
прложт -прложѫ -прложш св 1. Прибавя, добавя нещо към друго; придам кто же отъ васъ пекꙑ сѧ. можетъ прложт тѣлесе своемь лакоть еднъ М Мт 6.27 З, А.Срв. Лк 12.25 М З ꙇ с вьсѣ прложѧтъ сѧ вамъ М Мт 6.33 З, А.Срв. Лк 12.31 М, З;С 290.24—25 вь нюже мѣрѫ мѣрте намѣртъ сѧ вамъ. ꙇ прложтъ сѧ вамъ слꙑшѧштмъ М Мк 4.24 З а се на конц пріложі А 87а 13 денъ на день црю пріложіш лѣта емѹ. до дьне рода  рода СП 60.7 ї къ болѣꙁні ѣꙁвъ моіхъ пріложішѩ СП 68.27 аꙁъ же вꙑнѫ ѹпъваѭ на тѩ. ї пріложѫ на вьсѫ похвалѫ твоѭ СП 70.14 ьто дастъ сѩ тебѣ л ьто пріложтъ сѩ тебѣ СП 119.3 како можетъ ꙿто отъ сѫштїхъ вь н҄емъ пріложт къ славѣ С 83.28—29  обраꙁьнѫѭ пасхѫ нарьта.  стньнѫѭ прлож С 418.4—5 Образно. тебе рад рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ С 503.24 Умножа, увелича количеството, засиля. рѣшѧ апл гв. прлож намъ вѣрѫ М Лк 17.5 З А СК да прложтъ гь на вꙑ. на вꙑ ї на снꙑ вашѩ СП 113.22 прлож емѹ вѣрѫ говѣнѫ СЕ 19а 9 2. Повторя, отново извърша нещо; продължа прлож дрѹгꙑ посълат рабъ М Лк 20.11 З. Срв.Лк 20.12 М З да не пріложтъ потомъ веліаті сѩ лкѹ на ꙁемі СП 9.39 не пріложітъ въблаговолті пакꙑ СП 76.8 ї пріложішѩ пакꙑ съгрѣшіті емѹ СП 77.17 ніесоже ѹспѣетъ врагъ на нь. ї снъ беꙁаконеніѣ не пріложітъ оꙁълобті его СП 88.23 3. Кажа още нещо към предишното; добавя, допълня слꙑшѧщемъ же мъ се. прложь пртъѫ рее М Лк 19.11 З се бо прлож еуагг҄елстъ. не бо мѣ рее плода С 351.20 не бо просто  наꙁнамена еуагг҄елстъ. не бо рее шъдъ просто. нъ прлож тъгда шъдъ С 408.4 4. Сравня, представя, изобразя есомѹ ѹподобмъ цсрстве бже. л кое пртъ. прложмъ е М Мк 4.30 З се смокв мноꙁ съкаꙁател҄е рѣшꙙ о ждовьстѣ съборѣ прложенѣ бꙑт С 346.14 прложт сѧ М З А СК СП СЕ С МЛ Гр προστίϑημι ὑποτίϑημι προβάλλομαι ἐπάγω παρεικάζω τίϑημι ἀφορμὴν παρέχω μεταβάλλω μεταβάλλομαι ἐπιμένω пріложт пріложіт Нвб Срв приложа [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР