Старобългарски речник
прлежьнѣ 
прлежьнѣ нареч Прилежно, внимателно, съсредоточено аꙁъ ѹбо вьшъдъ к н҄емѹ.  страшъно дѫба ѹдо вдѣвъ. расмаштрѣхъ прлежьнѣ. како ѹкорен сꙙ С 301.3—4 он же прблжвъше сꙙ прлежьнѣ ꙁьрѣхѫ к н҄емѹ С 34.19 Изч С Гр ἐπιμελῶς νουνεχῶς Вж. при прлежьно Нвб