Старобългарски речник
прклонт 
прклонт -прклонѭ -прклонш св Склоня, наклоня, насоча [прен.] пріклоні срце мое во съвѣдѣ(дѣ)нїѣ твоѣ. а не вь лхоемьство СП 118.36 пріклон срце мое сътворт оправъданѣ твоѣ въ вѣкъ ꙁа въꙁдаане СП 118.112 прклонт ѹхо κλίνω τὸ οὖς Вслушам се, чуя внимателно пріклоні ко мънѣ ѹхо твое СП 16.6 Срв. СП70.2 СП87.3 СП30.3 СП101.3 СП114.2 СП77.1 СЕ6а 10 СЕ22а 6 СЕ41а 16—17 слꙑші дъщі  віждъ  пріклон ѹхо твое СП 44.11 Срв. Е28а 18 Е СП СЕ Гр κλίνω пріклонт пріклоніт Нвб Срв приклоня ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл