Старобългарски речник
прглашат 
прглашат -прглашаѭ -прглашаш несв Извиквам, говоря високо, подвиквам подобьн сѫтъ отроштемъ сѣдѧштемь на тръжштхъ. ꙇ прглашаѭштемъ дрѹгъ дрѹга М Лк 7.32 Изч М З Гр προσφωνέω Нвб приглашавам, приглася остар диал ВА АК ЕтМл ДА