Старобългарски речник
првлат 
првлат -првлаѫ -првлаш несв 1. Привличам, притеглям някого или нещо към себе си рока твоего боѩ сѧ къ себѣ првлатъ влънꙑ своѩ СЕ 1а 23 2. Прен. Бозая, суча ꙗко се мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ. веселтъ сꙙ дѣтштꙋ првлаꙙштѹ мꙙкъкѫ пштѫ млѣка С 312.5 Изч СЕ С Гр ἐφέλκω ἀφέλκω Нвб привлачам остар диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл Срв привличам