Старобългарски речник
преторъ 
преторъ -а -прѣторъ -а м Претория, дворец на наместниците в римските провинции вон же вѣсѧ са вънѫтрь на дворъ. еже естъ прѣторъ М Мк 15.16 З А СК вѣсѧ же ꙇса отъ каꙇафꙑ. въ преторъ З Йо 18.28 А СК вьнде въ преторъ М Йо 19.9 З, А, СК. Срв.Йо 18.33 М З А СК он же поімъше і ведош вь преторъ СК Йо 19.16 Срв.Йо 19.17Б она же аб пршьдъша къ преторѹ же стъ сѫдште ... ꙁабꙑста же о н҄емьже бѣаста посълана С 211.30 прнесъше же одръ въꙁложвъше  на н҄ь прнесошꙙ въ преторъ С 221.30 повелѣ ... свѣтт по вьсемѹ преторѹ С 222.3 въставъ отъ сѫдшта де въ преторъ С 234.4  веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платовъ С 431.18 Изч М З А СК Б С От гр πραιτώριον преторь Нвб претор остар ВА АР