Старобългарски речник
пресꙗнъ 
пресꙗнъ м ЛИ Пресиян — най–големият син на цар ИванВладислав; след падането на България под византийско владичество получил титлата магистър, а по–късно стратег на темата Букеларион сьде л(е)ж(т)ъ кънѧꙃь пресіанъ. в(ъ) лѣто ѕфе. в(ъ) лѣто ѕфѯѳ Изч Пр пресіанъ Нвб Пресиян м ЛИ СтИл,РЛФИ срв [ Περσιανος ВБ,ПБН, 135 ]