Старобългарски речник
правьдьно 
правьдьно нареч 1. Справедливо, основано на правдата да съкоаетъ (!) сѩ ꙁьлоба грѣшьнꙑхъ спраші праведьнаго. їспꙑтаѩ срдца ї ѫтробѫ бже праведьно СП 7.10 праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдітель ѣвлѣетъ сѧ К 11а 1 2. Правилно; съответстващо на правилата, нормите аще бѫдеⷮ҇ правенⷣ҇о покаалъⷭ҇. о хлѣбѣ о водѣ. ꙇ да послѹшъствѹетъ емѹ еⷭ҇ппъ СЕ 102а 11 Изч СП СЕ К Гр δικαίως праведьно праведъно праведно Нвб праведно ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА