Старобългарски речник
правьда 
правьда -ꙑ ж 1. Правда, справедливост блажен ꙇꙁгънан правъдꙑ рад. ѣко тѣхъ есть црство нбское З Мт 5.10 А, СК. Срв. СЕ85b 22 К3b 12 блажен алꙿѫштꙇ ꙇ жѧждѫшті правъдꙑ рад. ѣко т насꙑтѧтъ сѧ З Мт 5.6 А, СК. Срв. С404.21—22 ꙇштѣте же пае цсрствѣ бжѣ. ꙇ правъдꙑ его. ꙇ с вьсѣ прложѧтъ сѧ вамъ М Мт 6.33 З, А, СК. Срв. С290.24 въꙁлюблъ ес правдѫ  въꙁненавдѣ неправъдѫ Е 6б 17 гі ... наведе мѩ на правъдѫ тво҄ѫ врагъ мохъ рад справ прѣдъ тобоѫ пѫтъ мо СП 5.9 правъденъ гь  правъдѫ вьꙁлюбі СП 10.7 Срв. С357.3—4 въꙁдрадѹетъ сѩ ѩꙁꙑкъ моі правъдѣ твоеі СП 50.16 Действие съобразно Божиите закони. подобьно намъ естъ съконат всѣкѫ правъдѫ З Мт 3.15 А, СК. Срв. К6а 35 С416.19—20 Образно. нога моѣ ста на правъдѣ СП 25.12 прѣпоѣш рѣсла его слоѭ стнꙑ. ꙇ облѣц  вь брьнѧ правъдꙑ. ꙇ веселѣ твоего СЕ 94а 2 братръ нашъ сь мⷬ҇ѧ. ѡблатъ сѧ вь рꙁѫ правьдѣ СЕ 96b 23 васъ одеждѫтъ рꙁꙑ. мене же правꙿда С 19.20 2. Правда, истина; това, което отговаря на фактите то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.16 то ѹбо рееш о правьдѣ С 250.26 3. Законност, принцип ꙁакона твоего раді съхраніхъ правъдꙑ твоѩ К 2а 6 аште бо  тъмамъ (!) правьдꙑ т памꙙтв смъ ꙁълѹ С 424.5 н дноѧ же ноѧ особь помꙙнѫ правьдꙑ С 423.19—20 4. Добродетел, добро дело  пршедъ онъ. облтъ мра. о грѣсѣ  о правъдѣ  о сѫдѣ М Йо 16.8 З А СК врѣмꙙ плакат сꙙ грѣха. врѣмꙙ же вьꙁлюбт правьдѫ С 357.3 мрътвъ грѣхꙑ сълѣꙁъ. ꙁлаꙁш ожвленъ правꙿдоѭ Х IВа 23 бес правьдꙑ ἀδίκως Несправедливо, неправедно да не порадѹѭтъ м сѩ вражьдѹѭщі на мѩ. бес правъдꙑ СП 34.19 ѹмножшѩ сѩ ненавідѩщеі мне бес правьдꙑ СП 37.20 Срв. СЕ76b 26—27 ѹкрѣпішѩ сѩ враѕі моі їꙁꙁгонѩштеі (!) мѩ бес правъдꙑ СП 68.5 въ правьдѫ ὄντως Действително, наистина въ правꙿдѫ страшьна тана. таковаа же агг҄елѹ помꙑшлꙗѭштѹ С 248.30 въ правьдѫ, по правьдѣ, правьдоѭ δικαίως, ἐν δικαιοσύνῃ, ἐν εὐϑύτητι, ὀρϑῶς, δίκαια, κατὰ τὴν δικαιοσύνην Справедливо, основателно, с право ѣко въ томьжде осѫжден ес. ꙇ вѣ ѹбо въ правъдѫ М Лк 23.41 З А прідетъ сѫдті ꙁемⷧі. сѫдіті въселенѣі въ правъдѫ СП 97.9 Срв. СП95.13 сѫдітъ людемъ въ правъдѫ СП 95.10 Срв. СП71.2 СЕ16а 16 того рад ꙁбъра вꙑ  сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ. да въ правъдѫ сѫдте С 257.23 сѫдї мї гї по правъдѣ твоеї СП 34.24 по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ С 226.27 ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 5 обльмь бесѣдоват, не правьдоѭ περισσολογέω, οὐδικαιολογέω Говоря излишно много, без да казвам истината нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ. облмъ бесѣдѹш. а не правдоѭ С 365.6 беꙁ ѹма ѹбо облмъ бесѣдѹш ѡ ловѣне. а не правьдоѭ С 365.13 правьда стъ δίκαιόν ἐστιν Справедливо е дѣте  вꙑ въ вноградъ мо. ꙇ еже бѫдетъ правъда прмете М Мт 20.7 ЗI А ѹмꙑслт правьдѫ λογίζομαι ὀρϑῶς Реша справедливо, отсъдя саторннъ же много мѫдръство въспрмъ. ѹмꙑслвъ правьдѫ ꙗко мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ. сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ С 204.13—14 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Х Гр δικαιοσύνη ἀλήϑεια ἐντολή εὐϑύτης δικαίωμα τὸ δίκαιον правъда правꙿда правда Нвб правда ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Правда ж ЛИ Правдолюба ж ЛИ Правдев ФИ Правдолюбов ФИ СтИл,РЛФИ Правда МИ Правдино МИ Правдолюб МИ СНМБ