Старобългарски речник
правота 
правота -ꙑ ж Правота, истинност хран неꙁълобѫ і вждь правотъї СП 36.37 Справедливост. аꙁъ правотꙑ сѫждѫ СП 74.3 Изч СП Гр εὐϑύτης Нвб правота ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР