Старобългарски речник
правло 
правло -а ср 1. Правило, ръководство, принцип нъ ѹстав себѣ ꙁаконъ  правло. да вь мѣрѫ вьсе творш С 496.30 2. Църковно правило, канон, църковно постановление ѣко не подобаетъ грат ѣкоже  правла стхъ оць глⷮ҇ѭ Р II 2.21—22 Изч С Р Гр κανών κανόνες Нвб правило ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА