Старобългарски речник
постII 
пост -поьтѫ -поьтеш св 1. Почета; окажа почит, уважение ꙇже не поьтетъ отца л матере своеѩ М Мт 15.5 З влко гі бже нашъ. поетꙑ ка. по обраꙁѹ своемѹ СЕ 7b 1 мѫжь ... еер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ ... въ ерѹсалмъ пршъдъ С 293.24 плаштанцеѭ бога покрꙑвъша.  поътъша С 458.8 ꙗко  богатꙑѧ равно поьте С 493.9 Възнаградя, надаря. ꙇ аште кто мьнѣ слѹжтъ. поьтетъ і отцъ М Йо 12.26 З А СК тако мѹ жт богъ поьте С 43.9 Уважа, оценя. комсъ рее пот с старость  ѹсрамьꙗ сꙙ сѣднъ свохъ С 227.8 2. Прич. мин. деят. като прил. поьтꙑ τιμήσας Който е удостоил, почел праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ. въ славѫ поьтъшааго  колюбвааго ба С 532.15 3. Прич. мин. страд. като същ. поьтен м мн οἱ τιμώμενοι Тези, които са почетени прѣспѣ же сьѭ добротѫ. къ поътеньемь. досажденье поътеньемь (вм. поътенꙑмъ) створь К 10а 10 пае пост προτιμάω Предпочета ѫꙁъкъ пѫть пае пространааго поꙿт С 290.26 пост сѧ М З А СК СЕ К С Гр τιμάω προτιμάω σέβω Нвб почета, почитам ’изказвам почит, уважение’ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР