Старобългарски речник
поват 
поват -поваѭ -поваш несв 1. Почивам [си], отдъхвам, възстановявам силите си съпте проее  поваате М Мт 26.45 З, А, СК. Срв.Мк 14.41 М З пова ѣждь п весел сѧ М Лк 12.19 З А трѹждааше сꙙ. повааше.  работааше нѹжд естьствѹ С 473.30 въстанѣта  повата С 182.5 въꙁлеже мѡус подъ камꙑкомъ велкомъ.  ѹсъпъ повааше С 275.18 камꙑ велкъ мꙙ хотѣ погнест. поваѭштѹ м С 276.2 2. Прен. Почивам, лежа умрял, погребан съм съде поваетъ отъцъ стъ анътѹн КН поваѩ, –ѩ κεκοιμημένος Починал, умрял мънога тѣлеса поваѭштхъ стꙑхъ въсташѧ М Мт 27.52 З СК 3. Пребивавам, намирам се поваѩ въ стꙑхъ. хвала лева СЕ 22а 5 стꙑхъ пркъ ꙇ аплъ рад. вь нхъже поваетъ твоѣ благодѣть прсно СЕ 79а 16 ѣко да гь бъ нашъ. ѹнтъ дшѭ его ... ꙇдеже вꙿс праведьнц поваѭⷮ҇ СЕ 59а 3 Изч М З А СК СЕ С КН Гр ἀναπαύομαι ὑπνώσσω ἀναπαύλης μεταλαγχάνω поіват Нвб почивам [си], почина [си] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА