Старобългарски речник
похꙑтт 
похꙑтт -похꙑщѫ -похꙑтш св Похитя, хвана, заловя, грабна еда когъда похꙑтітъ ѣко левъ. дшѫ моѭ СП 7.3 еда когъда похꙑттъ ї не бѫдетъ ꙁбавлѣѩ СП 49.22 отъ многъ  раꙁленъ градъ. похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ ... блюдом бѣахѫ на въпрашан С 97.26—27 вдѣвъше же жърꙿц бꙑвъше похꙑштьше  кѹпно съ вонꙑ. поставшꙙ  прѣдь анупатомъ С 107.9 Изч СП С Гр ἁρπάζω συναρπάζω похꙑтіт Нвб Срв похитя, похитявам, похищавам ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР