Старобългарски речник
поѹат сѧ 
поѹат сѧ -поѹаѭ сѧ -поѹаш сѧ несв Обмислям, размишлявам, разсъждавам; поучавам се егда же водѧтъ вꙑ прѣдаѭште не пьцѣте сѧ прѣжде то въꙁглаголете. (н)н поѹате сѧ М Мк 13.11 З поѹаахъ сѩ въ ꙁаповѣдехъ твоїхъ СП 118.47 глаахѫ сѹетьнаа  льстемъ въсь денъ поѹаахѫ сѩ СП 37.13 Срв. СЕ76b 8 дажд мъ вꙿсегꙿда. поѹат сѧ ꙁаповѣдемъ твомъ СЕ 7b 24—25 же бо нѣмъ сьмрьт поѹаѭтъ сꙙ С 401.27 пакꙑ юда поѹатъ сꙙ беꙁаконꙿнѹѹмꙋ прѣданю С 424.27 прѣжде поѹат сѧ προμελετάω Подготвям се, приготвям се; предварително вземам мерки положте ѹбо на срдъцхъ вашхъ. не прѣжде пѹѹат (погр. вм. поѹат, Ягич, с. 294, бел. под линия) сꙙ отъвѣщат М Лк 21.14 З А СК М З А СК СП СЕ С Гр μελετάω Вж. при поѹат Нвб