Старобългарски речник
поѹстт 
поѹстт -поѹщѫ -поѹстш св 1. Подтикна, подбудя, склоня многꙑ поѹстшꙙ на мѫжьство обо С 83.11—12 поѹст ѧ да сꙙ помолꙙтъ владꙑцѣ С 188.30 да  сего на покаан пѹстть [!] С 359.20 нкомѹже отъ ловѣкъ да не творте пакост н на коже ꙁъло дѣло  скврънаво пꙋстт [!] С 37.13—14 2. Напомня, предупредя подоба т бѣ глаголат поѹстт. сьвѣтъ творт С 377.9 Изч С Гр ἐπεγείρω ἀξιόω ἐλαύνω ὑποβάλλω παραινέω Нвб Срв наустя ВА НГер наустям ЕтМл науствам НГер