Старобългарски речник
потъкнѫт сѧ 
потъкнѫт сѧ -потъкнѫ сѧ -потъкнеш сѧ св 1. Връхлетя, ударя върху нещо вьꙁвѣꙗш вѣтр.  потъкѫ с храмнѣ тоі СК Мт 7.25 Срв.Мт 7.27 СК 2. Натъкна се на преграда, сблъскам се потъкѫ сѧ въ акрогоне і камень хъ. ꙇ сам съкрѹшішѧ сѧ К 12b 20 Срв. С448.16—17 потъкѫ сѧ о наковалѣ непобѣдімѣемъ К 12b 23—24 Срв. С448.20 3. Препъна се, спъна се аште кто ходтъ въ дьне не потъкнетъ сѧ ... аште л ... ноштѭ. потъкнетъ сѧ М Йо 11.9,10 З А СК Изч М З А СК К С Гр προσκόπτω προσκρούω προσπίπτω Нвб потъкна се диал ВА НТ Дюв НГер БТР АР