Старобългарски речник
потрѫсьнъ 
потрѫсьнъ -ꙑ прил Стърсен, стръскан; чрез тръскане направен да се натъпче, да се сбие, събере повече дате  дастъ сѧ вамъ. мѣрѫ добро натъканѫ  потрѫсънѫ М Лк 6.38 З Изч М З Гр σεσαλευμένος потрѫсънъ Нвб Срв потресен ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА