Старобългарски речник
потоьнъ
потоьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до поток; поточен
глѫбнѫ же ꙁемьѧ обрѣтъше. подъгор потоъно дѹждевꙑхъ водъ
С
301.18— 19
Изч
С
Гр
τοῦ χειμάρρου
потоънъ
Нвб
поточен
ОА
ВА