Старобългарски речник
посѧꙃат 
посѧꙃат -посѧжѫ -посѧжеш св Опипам, докосна с пръсти ноꙁдр мѫтъ  не обон҄ѣѭтъ. рѫцѣ мѫтъ  не посꙙжѫтъ С 104.5 Изч С Гр ψηλαφάω посꙙꙃат Нвб Срв [о]сезание ср