Старобългарски речник
посѣнт 
посѣнт -посѣнѭ -посѣнш св Засенча, затъмня, заглуша [образно] ждове ... плштемъ хотꙙште стнѫ посѣнт С 433.27 Изч С Гр ἐπισκιάζω Нвб Срв [за]сеня