Старобългарски речник
постьнца 
постьнца -ѧ ж Постница, отшелничка, подвижничка; жена, която съблюдава поста прⷣ҇ѣнꙑхъ постьнцахъ хвахъ. евъпракꙿс ... ꙇ промъ СЕ 93а 2 свѧтꙑѩ м҃ женъ постьнць αἱ ἅγιαι τεσσαράκοντα γυναῖκες παρϑένοι ἀσκητρίαι καὶ μάρτυρες Светите четиридесет девици отшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307— 324 г.] памѧтъ ... стхъ м҃ женъ постънцъ Е 20а 14 Изч Е СЕ постънца Нвб постница ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА