Старобългарски речник
постьнкъ 
постьнкъ -а м Мъж, който съблюдава поста; постник, аскет, отшелник достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стꙑхъ. ꙇ прѣⷣ҇бънꙑхъ оць нашхъ. ꙇ постьнцѣхъ СЕ 92b 24 о ... мнцѣхъ. (с)повѣдьнцѣхъ. постьнцѣхъ. ꙇ (вꙿ)сѣкомь дсѣ праведьнѣ СС IIIb 4 оанъ постьнкъ ᾿Ιωάννης ὁ Νηστευτής Йоан IV Постник [582—595 г.], цариградски патриарх. Пр. на 2 септември мⷺца сепⷠ҇ б҃ стааⷢ҇ мⷱка маманта ѹльѣна. флпа  теодотіѩ.  стмъ оцмь наⷲ҇мъ. црѣграда. оанѹ постьнкѹ  павлѹ новѹѹмѹ А 133d 27—28 павьлъ постьнкъ Παύλος τοῦ Θηβαίου Св. Павел Тивейски [от Долна Тиваида, Египет], отшелник, умр. ок. 341 г. Пр. на 15 януари и 29 октомври мⷺца октоⷠ҇ ћ҃ ...  прⷣ҇нааⷢ оца павла велкааⷢ҇ постьнка А 125а 26 Изч А СЕ СС Гр ἐγκρατευτής νηστευτής Нвб постник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Постник МИ СНМБ