Старобългарски речник
постт [сѧ] 
постт [сѧ] -поштѫ [сѧ] -постш [сѧ] несв В християнството — постя, спазвам предписанията за телесно въздържание и покаяние за определен период с цел духовно пречистване; въздържам се тꙑ же постѧ сѧ помаж главѫ своѭ М Мт 6.17 З А СК егда же постте сѧ. не бѫдѣте ѣко  ѵпокрт М Мт 6.16 З А СК по то мꙑ  фарсѣ постмъ сѧ мъного. а ѹенц тво не постѧтъ сѧ М Мт 9.14 Срв.Мк 2.18 М З поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ М Лк 18.12 З А СК аще кꙿто сънѣдьно ꙿто ѹкрадеⷮ҇. да посттъⷭ҇ к҃ дьне СЕ 104b 1 аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇ ... ж҃ денъ да пост СЕ 105а 3 аще кꙿто гнѣваетꙿ сѧ на братра своего ... толко да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 14 ꙗко въ тꙑ дьн ѧт бꙑшꙙ с съ савніѭ.  съ асклпмъ постꙙште сꙙ С 125.1 М З А СК СЕ С Гр νηστεύω εἰμὶ ἐν νηστείᾳ Нвб постя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА