Старобългарски речник
постлат 
постлат -постлаѭ -постлаш несв Постилам, разстилам мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт. дрѹꙁ же рѣꙁахѫ вѣтв отъ дрѣва.  постлахѫ по пѫт М Мт 21.8 СК.Срв. Мк 11.8 М З ꙇдѫщтю же емѹ постлаахѫ рꙁꙑ по пѫт М Лк 19.36 З вѣтвье постілашѧ К 1а 36 сърꙙштамъ го стел҄ѫште котꙑгꙑ. како. же нштмъ постлат С 341.13 котꙑгꙑ постлаш гда нштѧѧ одѣваш С 341.18— 19 Изч М З А СК К С Гр στρώννυμι ὑποστρώννυμι постілат Нвб постилам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА