Старобългарски речник
порѫат сѧ 
порѫат сѧ -порѫаѭ сѧ -порѫаш сѧ несв Поемам отговорност, гарантирам, поръчителствам [за някого] понеже порѫаеш сѧ по дшѧ людьскꙑѩ. то вь грѣсѣ оного ѹмьреш СЕ 82а 20 порѫаш л сꙙ ꙁа нь ꙗко отъ вьсего срьдьца покатъ сꙙ къ богѹ С 167.10—11 отъвѣштавъ дрѹгꙑ агг҄елъ глагола. порѫаѭ сꙙ С 167.13—14 Изч СЕ С Гр ἀντιφωνέω Нвб Срв поръчителствам