Старобългарски речник
порѣꙗт 
порѣꙗт -порѣѭ -порѣш несв Блъскам, бутам  нꙑнꙗ пото сьндохомꙑ сꙙ вьс слꙑшатъ нѣто о крьстѣ.  напльнꙗмꙑ цръкве.  дрѹгъ дрѹга порѣ (вм. порѣмъ, Север., с. 323, бел. под линия) С 431.10 Изч С Гр ὠϑέω Нвб Ø