Старобългарски речник
порокъ 
порокъ -а м Нападка, укор, обвивение то прготовтъ пророкъ (погр. вм. порокъ) С 245.30 бес порока a) ἄμεμπτος, ἀμόλυντος, ἄμωμος, ἀμέμπτως Безупречно, непорочно бѣашете ... ходѧшта въ ꙁаповѣдехь въсѣхъ. ꙇ оправъданхъ гн()хъ бес порока М Лк 1.6 З А ходѩ бес порока дѣлаѩ правъдѫ СП 14.2 ѡ съконьат емѹ съмꙑслъ еднаьнааго обраꙁа. бес порока СЕ 98а 22—23 b) ἀμόλυντος Безупречен, непорочен бес порока съсѫдъ С 243.2 Изч М З А СП СЕ С Гр ψόγος Нвб порок ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР