Старобългарски речник
попъ 
попъ -а м Свещеник, поп, презвитер съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ  попове ждовсц СЕ 49а 11 пакꙑ попъ молтꙿ сѧ СЕ 92а 26 ꙇ твортъ ппъ моⷧтвѫ сѭ та СЕ 93а 12 попе драгославе ꙁлѣ створшъ ТФ приписка епскѹпъ бо ѹже поставнъ нꙑнꙗ попъ не можетъ бꙑтъ С 287.23  шъдъше прведошꙙ попꙑ да творꙙтъ молтвꙑ С 219.6 свꙙтааго їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово о алкан ...  о попѣ С 354.17 ꙗнъ попъ пѫтьмь дѫ свѣщцѧ полагаѫ ꙁа своѧ грѣхъ. да ждьꙁ ѧ ое вь се цркъв бъ же въ(нѫ) помлѹ оц амнь БН поставт кого попа χειροτονέω τινά Ръкоположа някого за свещеник  не моштьно стъ поставт го попа С 286.30—287.1 СС СЕ ТФ С БН Гр ἱερεύς πρεσβύτερος ἀρχιερεύς κατηχητής διάκονος Нвб поп ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Попова кория МИ Попов вриз МИ Попова сечина МИ Попов дол МИ Поповци МИ Попшинци МИ Поп Радевци МИ ЙЗах,Кюст.кр Попин дол МИ Поповец МИ ХХ,ЛИМР Попово МИ ГХ,МИМ Голям поп МИ Малък поп МИ Попова излак МИ ЙЗ,МИПир Попбавчевци МИ Попгригорово МИ Попдимитровци МИ Попина МИ Попинци МИ Попица МИ Попско МИ Попович МИ СНМБ Попандов ФИ Попов ФИ СтИл,РЛФИ