Старобългарски речник
попѹщат 
попѹщат -попѹщаѭ -попѹщаш несв Позволявам, допускам  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ С 335.2 вьнде платъ въ претор. попѹштаѧ ꙗрост ждовьстѣ С 435.2 Изч С Гр παραχωρέω ἐνδίδωμι попѹштат Вж. при попѹстт Нвб