Старобългарски речник
поплѣнт 
поплѣнт -поплѣнѭ -поплѣнш св 1. Превзема, завладея на дрѹго лѣто на вьꙁлюбьнꙑ градъ къ аморї прде поплѣнт го хотꙙ С 56.15 2. Разграбя, ограбя, оплячкосам, разоря поплѣнвъ славънꙑѧ градꙑ беꙁбожьнꙑхъ срацнъ С 56.4—5 3. Пленя, поробя срацномъ нѣ въ ко врѣмꙙ хотꙙштемъ поплѣнт ѧ С 569.16 Изч С Гр πορϑέω Нвб Срв попленя диал НТ Дюв НГер ЕтМл ДА