Старобългарски речник
попещ сѧ 
попещ сѧ -попекѫ сѧ -попееш сѧ св 1. Погрижа се, положа нужните старания мол го попешт сꙙ о пештерѣ С 531.27 н о дномь хъ нкакоже сꙙ попее С 546.26 ꙙдо попц сꙙ о дѹш сво С 569.28 2. Изпитам съчувствие, състрадам попее сꙙ съ матерьѭ дѣтшта С 44.11 попекъ сꙙ о немошт ловѣьстѣ С 291.20 попекше сꙙ о раꙁльнꙑхъ го напастехъ С 524.2—3 3. Разтревожа се, загрижа се, обезпокоя се, съкруша се  попекѫ сѩ о грѣсѣ моемъ СП 37.19 Срв. СЕ76b 22—23 Изч Е СП СЕ С Гр μεριμνάω συλλυπέομαι συναλγέω συμπαϑέω φροντίζω попешт сѧ Нвб Ø