Старобългарски речник
понкнѫт 
понкнѫт -понкнѫ -понкнеш св Наведа [глава] посрамвъшꙙ сꙙ ... отъхождаахѫ долѹ понкꙿше С 374.24 Изч С Гр κύπτω Нвб поникна ’наведа се, наведа глава, клюмна’ диал НТ НГер ДА