Старобългарски речник
помѣжт 
помѣжт -помѣжѫ -помѣжш св Затворя [очи]  о с помѣжшꙙ. да не вдꙙтъ ома. н ѹшма слꙑшꙙтъ. н срьдьцемъ раꙁꙋмѣѭтъ С 334.24 Изч С Гр καμμύω Нвб Срв помижа НГер ЕтМл БТР АР