Старобългарски речник
помп 
помп -ꙗ м ЛИ Помпей — християнин в Африка, умр. мъченически заедно с Теренций, Африкан и Максим по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април [също 28 октомври] мѣсꙙца марта к҃. мѫка свꙙтꙑхъ. терентꙗ. афркана.  помпꙗ С 174.10 маѯмъ же  помп С 185.16 се слꙑшавъ кнꙙꙁъ ... повелѣ ... маѯма же  помпꙗ. въ вънѫтрьнѫ тьмнцѫ вьврѣшт С 177.14 Изч С Гр Πόμπιος