Старобългарски речник
помагат 
помагат -помагаѭ -помагаш несв 1. Помагам; оказвам съдействие при преодоляване на опасности, изпитания се бо бъ помагаетъ мі СП 53.6 Срв. СЕ77b 9 мілость твоѣ гі помагаше мьнѣ СП 93.18 гꙿда бо вь ратехъ обрѣтахомъ сꙙ.  помолꙗхомъ ба. то помагааше намъ  оделѣваахомъ С 72.24 боже помагаѧ рабѹ ... помоꙁ  мнѣ С 160.18 господь же помагааше вьсѣмъ подвꙁаѭштмъ сꙙ на мѫен С 210.5—6 помагааше мѹ богъ вь вьсемъ С 285.24 помагаѩ Помагащ, който помага побѣдѫ сътвор ... на пагѹбнꙑѧ персꙑ.  на помагаѭштꙙѧ тѣмꙿ срацнꙑ С 566.24 2. Прич. сег. деят. като същ. помагаѩ м ед ὁ βοηϑῶν Помощник не отъстѫпі отъ мене ѣко скръбъ бліꙁъ. ѣко нѣстъ помагаѩі СП 21.12 съмѣр сѩ въ трѹдѣхъ срдце іхъ. ї ꙁнемогѫ  не бѣ помагаѩ СП 106.12 СП СЕ С Гр βοηϑέω συνεργέω συνηγορέω τὴν ἰσχὺν καὶ τὴν ἀνδρείαν παρέχομαι Нвб помагам ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА