Старобългарски речник
полѣт 
полѣт -полѭ -полш несв Пламтя, горя силно блаженꙑ же шедъ на мѣсто ждеже бѣаше огн҄ь раждъженъ. вдѣвъ пламень полꙙшть С 142.26 Образно.  како понесетъ марꙗ огн҄ь божьства твого. прѣстолъ тво полтъ ꙁареѭ свьтꙙ сꙙ С 250.18 Изч С Гр φλέγομαι Нвб Ø