Старобългарски речник
полѹвъ 
полѹвъ -ꙑ прил Сигурен, надежден; готов вънѫ престоꙗт богов. полѹв етер орѫжьнц. такожде  копнц. скор господьстѣ бран С 463.26 Изч С Гр φερέγγυος Нвб получив остар ВА