Старобългарски речник
положт 
положт -положѫ -положш св 1. Положа, сложа, поставя в легнало положение ꙇ се мѫж на одрѣ носѧште лвка ꙇже бѣ ослабленъ. ꙇ скаахѫ вънест   положт  прѣдъ нмъ М Лк 5.18 З А СК положшꙙ  ѹ ногѹ стааго С 562.14 Положа отдолу, пъхна. егда прходтъ свѣтльнкъ. да подъ спѫдомъ положенъ бѫдетъ. л подъ одромъ М Мк 4.21 З вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь ... рее С 25.20— 21 Положа, настаня. ꙇ род снъ сво пръвѣнецъ. ꙇ повтъ і. ꙇ полож  вь ѣслехъ М Лк 2.7 З А СК їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ СП 83.4 2. Погреба, положа в гроб ꙇ полож е въ новѣмь своемь гробѣ М Мт 27.60 З А ѹенц его. вьꙁѧсѧ трѹпъ его  положшѧ  въ гробѣ М Мк 6.29 З А вдѣшѧ гробъ  ѣко положено бꙑстъ тѣло его М Лк 23.55 З въ дномь гробѣ полож ї С 26.9 вьꙁемъше тѣлеса мъ. муромъ помаꙁавъше. положшꙙ на мѣстѣ ꙁнаментѣ С 67.10 мѫж ... въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю.  ... положшꙙ на мѣстѣ. наротѣ С 185.11—12 положшꙙ ьстъно го тѣло въ томъ гробѣ С 532.7 3. Положа, разположа, поставя полож основане на камене М Лк 6.48 З Образно. гі бже ... положе ꙇсповѣдане камѣно СЕ 80а 4—5 Положа, поставямощи в мощехранителница.  тако събъравъше кост стꙑхꙿ мѫенкъ. положшꙙ ѧ въ ракахъ С 81.11 въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ С 219.16—17 4. Поставя нещо върху друго, възложа, положа ѣко нкꙿтоже рѫкꙑ на ралѣ положь. ꙇ обращаѩ сѧ вьспѧть. ѹправленъ естъ въ црство нбсное СЕ 91а 8  прѣкрьствъ стꙑ еппъ  въꙁдъхнѫвъ. рѫкѫ полож на мрьтвьц С 537.3 Положа, сложа, надяна. положіль есі на главѣ его вѣнъць СП 20.4 ї положіхъ одѣнье мое въ врѣште (!) СП 68.12 Поставя, закрепя. положшѧ връхѹ главꙑ его внѫ напсанѫ М Мт 27.37 З напса же  ттла платъ. ꙇ полож на крстѣ М Йо 19.19 З А Б Образно. положілъ есі. скръбъ на хрьбътѣ нашемъ СП 65.11 бескврънъ съблюдъ. вь ньже обраꙁъ облѣе сѧ. слоѭ твоеѭ ... шлѣмъ спнью положь СЕ 99а 10 5. Сложа, положа, нанеса по повърхността на нещо брьнье полож мьнѣ на ою М Йо 9.15 З А 6. Сложа, разстеля [образно] положлъ есі тьмѫ ї бꙑстъ нощъ СП 103.20 7. Заложа, поставя [мрежа, примка] положшѩ грѣшьнц сѣть мьнѣ СП 118.110 8. Вложа, пусна в оборот [пари] подоба т бѣ положт сьребро мо прѣдъ продаѭштм С 377.7 9. Запазя, скрия, скътам се мънасъ твоѣ ѭже мѣхъ. положенѫ въ ѹбрѹсѣ М Лк 19.20 З А Скрия, заровя. дрѹꙁї же съсѫд крьажьн въ то мѣсто жде бѣахѫ положен сѫтъ до дꙿнешьн҄ѣго С 53.10 10. Махна от себе си, сваля, съблека въста съ веерѧ  полож рꙁꙑ М Йо 13.4 З А СК 11. Върна нещо, отърва се от нещо помѧн ꙇюдѫ скаротъскааго. ѹбоѣвъша сѧ. ꙇ положьша съребро. ꙇ вьꙁвѣшьша сѧ СЕ 49а 19 Прен.Отстраня, премахна. се вѣдѫще вьсь гнѣвъ положмъ С 424.9 12. Предложа, поднеса, дам [храна] ꙇ премъ седмь тѫ хлѣбъ ... прѣлом. ꙇ даѣше ѹенкомъ свомъ да прѣдълагаѭтъ. ꙇ положшѧ прѣдъ народомъ М Мк 8.6 З дрѹгъ м прде съ пѫт къ мьнѣ. ꙇ не мамъ есо положт прѣдъ нмь М Лк 11.6 З А 13. Поставя, определя някого за нещо аꙁъ ꙁбърахъ вꙑ  положхъ вꙑ. да вꙑ дете  плодъ прнесете М Йо 15.16 З А СК бъ ... напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ. егоже полож. наслѣднка въсѣмъ Е 6а 10 аꙁъ прѣвѣнець положѫ і СП 88.28 се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ СП 51.9 вꙑшьнѣго положілъ есі прібѣжіште твое СП 90.9 прка бо въ ѩꙁꙑцѣхъ положхъ тѧ СЕ 82а 23 14. Поставя задача, наредя полож бо пламѣно копь блюст породѫ С 308.24 положхъ скоростѭ съконьат С 543.16 Определя, отредя. блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего ... положьшаего дшѫ моѭ въ жвотъ СП 65.9 Отсъдя. ꙇ протешетъ і полъма. ꙇ ѧсть его съ ѵпокртꙑ положтъ. тѹ бѫдетъ плаь  ск(р)ъжетъ ꙁѫбомъ М Мт 24.51 З, А.Срв. Лк 12.46 М З 15. Дам име, нарека протвѫ твомѹ нравѹ  мꙙ тво положено бꙑстъ С 71.17—18 Използвам, употребя [дума]. жде сꙙ п(.)лѹ грььскьі  словѣньскьі стронѣ тѣмжде глаг(.)льмь то тако  положхьмь. жде л л дьльжа сло(...) гѹбꙙ раꙁѹмь то раꙁѹма сꙙ не отьпѹш(...)ѣмь глагольмь положхьмь  МЛ А 27, 29 16. Поставя, насоча, обърна правъда прѣдъ нмь ідетъ. і положітъ (вм. поло[л]ж, Север., с. 114, бел. под линия) въ пѫть стопꙑ своѩ СП 84.14 Образно. положіте срдца ваша въ слѫ его СП 47.14 положішѩ на нбсі ѹста своѣ СП 72.9 17. Прен. Вложа, вселя положѫ дхъ мо. на немь М Мт 12.18 З А СК положі вь ніхъ словеса ꙁнамнеі своіхъ СП 104.27 18. Прен. Донеса, наложа не прдъ положт мра. нъ меь З Мт 10.34  положішѩ на мѩ ꙁъло вьꙁ добро СП 108.5 19. Прен. Променя същността на някого или нещо, превърна, преобразя положілъ есі рѣкꙑ въ пѹстꙑнѭ СП 106.33 положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа СП 106.35 положлъ нꙑ есі поношень (!) сѫсѣдомъ нашімъ СП 43.14 Срв. СП79.7 Образно.с е пѩдьѭ іꙁмѣренꙑ положілъ есі дні моѩ СП 38.6 положлъ нꙑ есі въ прітъѭ въ ѩꙁꙑцѣхъ СП 43.15 20. Прен. Уподобя, направя някого или нещо на друг [друго] положіші ѩ ѣко пешть гньѭ (!) въ врѣмѩ ліца твоего СП 20.10 положішѩ ілема ѣко овоштьное хранілште СП 78.1 бъ моі положі ѩ ѣко коло СП 82.14 21. Прен. Изложа, покажа ꙿто же глѭ о схъ. же положі прѣдъ мноѭ С 49.8 положт брань τιτρώσκω Нанеса удар, причиня рана, нараня деже бо прьвѣ сѫпостатъ брань полож. тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ С 251.3 положт дѹшѫ [своѭ] [ꙁа кого] τὴν ψυχήν [μου] τίϑημι [ὑπέρ τινος] Дам си душата за някого, пожертвам се дшѫ моѭ ꙁа тѧ положѫ М Йо 13.37 З А СК дшѫ своѭ положтъ ꙁа дрѹгꙑ своѩ М Йо 15.13 З А СК пастѹхъ добрꙑ  благъ. положтъ дѹшѫ своѭ ꙁа овьцꙙ своѧ С 328.22 Срв. С144.4 власть мамъ положт дѹшѫ моѭ С 499.19 положт ꙁаконъ a) νομοϑετέω, τίϑεμαι νόμον Дам, създам закон ꙁаконъ положі мънѣ гі пѫть твоі СП 26.11 Срв. СП118.33 ѣко тꙑ ꙁаконъ положлъ ес мнѣ СП 118.102 ꙁаконъ положі въ їлі СП 77.5 ꙁаконъ положь ὁ Νομοϑέτης За Бога — законодателят а бꙑшꙙ бо не ꙁлѣꙁл отъ ꙁакона. не бꙑшꙙ бо ꙁакона положьшааго похѹлл С 401.20—21 положт ꙁнаменьꙗ τίϑεμαι τὰ σημεῖα Дам знамение положі въ ег҄ѹптѣ ꙁнаменіѣ СП 77.43 положт кого подъножь ногама мома τίϑημί τινα ὑποπόδιον [ὑποκάτω] τῶν ποδῶν τινος Подчиня, покоря някого дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъноже ногама твома М Мт 22.44 ЗI, А, СК.Срв. Мк 12.36 М, З, А;Лк 20.43 М, З;СП 109.1 положт кого прѣдъ собоѭ τίϑημί τινα ἐνώπίον μου Поставя някого за водач ї не пожішѩ (погр. вм. положішѧ, Север., с. 67, бел. под линия) ба прѣдъ собоѭ СП 53.5 положт на срьдьц [свомь] τίϑημι [τίϑεμαι] ἐν τῇ καρδίᾳ μου Сложа си на сърцето; поддам се на някаква мисъл, грижа положшѧ вьс слꙑшавъше на сръдьцхъ свохъ М Лк 1.66 З А положте ѹбо на срдъцхъ вашхъ. не прѣжде пѹѹат сѧ отъвѣщат М Лк 21.14 З А СК положт на ѹмѣ с ἀναγιγνώσκω τὸ συνειδὸς τὸ ἐμαυτοῦ Осъзная, съобразя вдѣвъ же вьсе то  на ѹмѣ с положвъ ... аб вьꙁьп С 426.26 положт помощь τίϑεμαι βοήϑειαν Помогна положіхъ помошть на сільна СП 88.20 положт рѫкѫ кого на ьто τίϑεμαι χεῖρά τινος ἔν τινι Направя някого владетел на нещо положѫ на морі рѫкѫ его. ї на рѣкахъ десніцѫ его СП 88.26 положт срьдьце сво въ ьто τὴν καρδίαν μου τίϑεμαι εἴς τι Обърна внимание положіте срдца ваша въ слѫ его СП 47.14 положт съвѣтъ τίϑεμαι βουλάς Скроя план, замисля доколѣ положѫ съвѣтъ въ дші мое СП 12.3 Срв. СЕ73b 19—20 положт тѣло сво Пожертвам се, отдам живота си положе тѣло свое хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн СЕ 42а 11 положт ѹпъвань сво τίϑεμαι τὴν ἐλπίδα Възложа надежда на някого или нещо, уповавам се да положѩтъ на ба ѹпъваніе свое СП 77.7 положт нъ τάξιν ἐπιτίϑημι Определя, наложа порядък нъ же положвъ млост просльꙁ С 316.13—14 положт ѹдеса своꙗ [τίϑεμαι] τὰ τέρατα αὐτοῦ Направя чудеса. [ положі] юдеса своѣ на пол танеосѣ СП 77.43 положт ьто въ ѹмѣ προτίϑεμαί τι σκοπόν Поставя си за цел, за ръководно начало же не вол бж въ вьсе(м)ь жт въ ѹмѣ положвъ ... ꙁалаꙁъ же мат(ъ) ЗЛ Iа 5 положт ьто прѣдъ собоѭ τίϑημί τι ἐνώπιόν μου Взема под внимание, отчета, отсъдя според нещо положілъ есі слъꙁꙑ моѩ прѣдъ собоѭ СП 55.9 положілъ есі беꙁаконеніѣ наша прѣдъ собоѭ СП 89.8 прѣд положт ьто есо παρατίϑημί τι καί τι Предпочета нъ добро вь врѣмꙙ алъбꙑ. покаанꙗ прѣд положт цѣльбꙑ С 358.24—25 М З А СК Б Е СП СЕ К С ЗЛ МЛ Гр τίϑημι τίϑεμαι ἀποτίϑημι ἀποτίϑεμαι κατατίϑημι κατατίϑεμαι προτίϑημι ἐπιτίϑημι βάλλω ἐναποτίϑεμαι καταλύω παρατίϑημι ἀνακλίνω πήγνυμαι περιτίϑεμαι [вар. ἐπικαλέω] положіт Нвб положа ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА