Старобългарски речник
полꙗт 
полꙗт -полѣѭ -полѣш св 1. Полея, излея, възлея течност върху някого надъ тѣломъ го. акꙑ надъ жвомъ. полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло С 537.6 благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. полꙗтъ масломъ  вномъ. въпадъшааго вь раꙁбонкꙑ С 329.27 2. Облея, залея нещо по цялата му повърхност вьсь же народъ събъравъ сꙙ стоꙗхѫ поꙁорѹѭште мѫенка ... онъ же аште  полꙗно бѣаше крьвѭ вьсе тѣло С 117.17 3. Напоя, залея изобилно гвоꙁдѧ острꙑ въноꙁшꙙ въ ѹнѹштѫ.  обѹшꙙ .  бѭште го женѣахѫ. ꙗкоже кръв го ꙁемьѭ полꙗт С 17.22 Изч С Гр ἐπιχέω περιρρέω πληρόω Нвб полея, поливам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА