Старобългарски речник
полетѣт 
полетѣт -полещѫ -полетш св Полетя, литна  рѣхъ къто дастъ мнѣ крілѣ ѣко голѫб.  полещѭ  поіѭ СП 54.7 Изч СП Гр πέτομαι Нвб полетя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА