Старобългарски речник
покѫпат сѧ 
покѫпат сѧ -покѫплѭ сѧ -покѫпл҄еш сѧ св Умия се, измия се  отъ кѹплѧ аште не покѫплѭтъ сѧ не ѣдѧтъ М Мк 7.4 З Изч М З Гр βαπτίζομαι Нвб покъпя [се] ’къпя се кратко, малко време’ ОА НГер ЕтМл АР