Старобългарски речник
покаꙗꙁнь 
покаꙗꙁнь - ж Покаяние, разкаяние юда обдѣ покаан ... не вьста (!) н въсплака сꙙ. н сътвор нсоже добрꙑ покаꙗꙁн С 363.2 Стесн. църк.Тайнството изповед, покаяние. не хоштеш прт на покаꙗꙁнь С 361.24 Изч С Гр μετάνοια Нвб Срв покаяние ср